ВИЖ – ИМА ЕДНО ИМЕ, КОЕТО ЩЕ ЖИВЕЕ ВЕЧНО В НАШИТЕ СЪРЦА — ЛЕВСКИ СОФИЯ… ТИ С НАС ЛИ СИ?

ВИЖ – ИМА ЕДНО ИМЕ, КОЕТО ЩЕ ЖИВЕЕ ВЕЧНО В НАШИТЕ СЪРЦА — ЛЕВСКИ СОФИЯ…

ТИ С НАС ЛИ СИ?

Казват, че времето лекува всички рани. Но не и тази. Тази болка не отминава. Просто се научаваме да живеем с нея. Тя стои там, тихо заровена дълбоко в сърцето… и от време на време се надига и ни разплаква.

Да обичаш Левски е да страдаш — да бъдеш футболен садомазохист. Сезон след сезон се събираме, надяваме се, молим се да завали дъжд — за плодотворен сезон, за едно-единствено лято на слава. Мечтаем на едро, говорим за велики неща… въпреки че никога няма гаранция, че ще се сбъднат.

А най-болезненото? Най-младите ни фенове — на 15 и 16 години — никога не са виждали Левски шампион. Никога не са изпитвали онова неповторимо усещане на взрив от щастие, на трепереща душа, когато последният съдийски сигнал обяви: ние сме най-добрите.

А в момента… реалността е тежка. Няма реален знак за подобрение. Както казва един велик български поет:

„Отникъде взорът надежда не види.“

Не искам да сме клубът, който всички сочат с пръст. Не искам да сме нечия подигравка.

Но въпреки това – ние остававаме.

Пазим тази крехка, малка надежда, че може би, само може би, нещо ново ще започне. Че нещо ще пламне. И че отново ще туптят гърдите ни — не от болка, а от гордост.

Дай Боже.

Последният ни напън е на прага. Ако паднем — нека е с чест. Ако победим — още по-добре. Но искаме всичко да бъде с достойнство. С кураж. Без страх.

Пожелавам на всички вас — сини братя и сестри — безброй поводи за гордост и радост през този сезон.

А на всички български отбори – сила и чест в европейските битки.

Защото, каквото и да стане, има едно име, което никога няма да умре — и това име е Левски.

–