Да обичаш Левски – като да кървиш в синьо Не се отказваме. Никога. От болка се ражда величие – това е Левск и.

🔥 “Левски – Болка, Вяра, Вечност!”

Да обичаш Левски – като да кървиш в синьо

Не се отказваме. Никога.

От болка се ражда величие – това е Левск

и

Има едно име, което не умира. Един цвят, който никога не избледнява. Един клуб, който дори и в най-тъмните дни, тупти в сърцата ни като огън.

Левски София.

Казват, че времето лекувало. Лъжат. Болката остава. Тя не си тръгва. Стои дълбоко в нас и ни дърпа сълзи, когато най-малко очакваме.

Да обичаш Левски… това не е лесно. Това е болка, това е мъка, това е вяра въпреки всичко.

Всяко лято се събираме. Надяваме се. Молим се. Говорим си за титли, за купи, за Европа… но гаранции няма. И децата ни? Те не са виждали шампионски Левски. Не знаят какво е. А ние, старите, само им разказваме легенди…

Но все пак сме тук. Не сме се отказали.

Не искаме жал. Не искаме съжаление. Само искаме едно — да се бием като мъже. Да паднем честно. Да побеждаваме с гордост. Да не се страхуваме.

Надеждата още свети. Макар и слабо, я има.

И може би – някой ден – пак ще разтреперим от радост. Пак ще крещим от щастие.

Дай Боже.

На всички сини сърца – пожелавам ви гордост, битка и вярност.

И не забравяйте:

Левски не се обича заради титли.

Левски се обича, защото е начин на живот.e