Червен картон от слухове: Възходът и падението на най-ярката звезда на ЦСКА

Кариера в криза: Как едно обвинение може да разбие мечтата и репутацията на спортист в ЦСКА

В продължение на години Александър Петров беше считан за бъдещето на ЦСКА София. Светкавично бързо крило с усет към невъзможни пасове, той се издигна от юношеската академия до първия отбор още на 19-годишна възраст. Фланелките му се продаваха в рекордни количества, а името му се скандираше от хиляди всяка седмица.

Но през лятото на 2025 г. всичко се промени.

Само седмици преди квалификацията на отбора за Шампионската лига, таблоид публикува анонимно обвинение: Александър бил обвинен в нападение в нощен клуб. Не бяха повдигнати обвинения, нямаше официално изявление, но щетите бяха моментални. Спонсорите замразиха договорите си. Феновете се разделиха — едни го подкрепяха, други настояваха за изгонването му. ЦСКА излезе с кратко съобщение: „Запознати сме с информацията и провеждаме вътрешна проверка.“

Александър твърдеше, че е невинен. На емоционална пресконференция със сълзи на очи заяви: „Посветил съм живота си на футбола и на ЦСКА. Никога не бих направил това, което казват. Моля, нека истината излезе наяве.“

Но истината закъсня.

Медийният натиск нарасна. Всяка снимка, на която се усмихваше, беше представяна като арогантност. Всеки слаб мач – обясняван със стрес или вина. ЦСКА го остави извън състава „заради неговото добро“, но посланието беше ясно: репутацията му се беше превърнала в бреме.

Месеци по-късно прокуратурата обяви, че няма достатъчно доказателства, за да се заведе дело. Без обвинения. Без процес. Но дотогава кариерата на Александър вече беше извън пътя. Формата му се беше влошила. Планиран трансфер в елитен клуб от Бундеслигата пропадна. ЦСКА го освободи тихомълком през следващия сезон.

Сега, на 23 години, Александър играе във втора лига в Хърватия, далеч от прожекторите. Все още тренира упорито, все още вярва, че може да се върне. Но мечтата, която някога гореше ярко в София, сега тлее по непознати терени.

В епоха, в която обвиненията се разпространяват по-бързо от фактите, историята на Александър е предупреждение — за клубовете, феновете и самите спортисти. В ЦСКА го помнят не с това, което направи на терена, а с това, в което беше обвинен извън него.